Постинг
15.09.2015 11:47 -
Прости
Чувам гласа на морето ми,
вика ме.
Пясъкът, дето лази в косите ми
очаква ме там, на брега -
да се върна.
И софийският вятър в ухото ми шепне
"Върви!
Не карай го там да те чака."
В небето си виждам морски вълни,
заливащи в гръб суетата
на цялото лято.
Но свършиха вече цветята,
и пясъкът стана по-тъжен -
на кал.
Прибираха се всички русалки
на зимен спасителен сал.
Полята заспиват,
слънчогледите вече са вехти и жалки.
Няма да дойда, мило мое море,
за път не ми е останала силичка.
Помни ме, повикай ме пак
догодина.
Прати ми сега твоя някоя мидичка.
Да те спомням от време на време
в тази пуста софийска градина.
вика ме.
Пясъкът, дето лази в косите ми
очаква ме там, на брега -
да се върна.
И софийският вятър в ухото ми шепне
"Върви!
Не карай го там да те чака."
В небето си виждам морски вълни,
заливащи в гръб суетата
на цялото лято.
Но свършиха вече цветята,
и пясъкът стана по-тъжен -
на кал.
Прибираха се всички русалки
на зимен спасителен сал.
Полята заспиват,
слънчогледите вече са вехти и жалки.
Няма да дойда, мило мое море,
за път не ми е останала силичка.
Помни ме, повикай ме пак
догодина.
Прати ми сега твоя някоя мидичка.
Да те спомням от време на време
в тази пуста софийска градина.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3
Архив
