Постинг
11.09.2015 15:07 -
Вярваме ли Я още
Автор: shanka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2015 15:07
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 11.09.2015 15:07
Безнадеждни романтици като мен ще Я вярват цял живот, хора! Има Я!
Тя е непитаща и незадаваща, неозначаваща, тя е за ден или доживот, но я има. И или е прекрасна или е най-зверското изпитание, през което човек преминава.
Историята, литературата, музиката - всички те дават безброй примери за нестихващата и непримирима, безкрайна любов, която ни заобикаля навсякъде, чака ни зад всеки ъгъл. Най-баналната любовна история за Ромео и Жулиета най-малкото ни демонстрира как любовта, успяла или не, се опитва да просъществува дори в смъртта. Показва ни колко е силна дори по средата на огромна тръгедия изпълнена със безнадеждие.
Ами глухият Бетовен, толкова влюбен в музиката си, толкова завладян от нея, че остава с нея, дори когато знае, че не може да я чуе никога повече.
Ами забързаният човек, с който се разминахте онзи ден на светофара, по път към работа? Той бързаше да отиде при приятелката си, само да я види за 5 минути. А цветето в ръката му, видяхте ли?
Любовта е онази крайна точка, при която пристигаме, когато нищо друго не ни е останало, или когато вече имаме всичко. Тя е тази, която ни държи прави и ни пази да не паднем.
Или е тази, която ни бута с всичка сила към пропаст, от която почти няма излизане, и от която пак само тя може да ни извади.
Има една шепа хора по света, като мен (не, че се смятам за нещо уникално), чието величие се крие в това, че колкото повече ги бута и изправя Любовта, толкова повече те вярват в Нея, толкова повече се уповават на Нея. И Я търсят.
Падението на останалите се състои в това, че спират дори да Я вярват.
Тя е непитаща и незадаваща, неозначаваща, тя е за ден или доживот, но я има. И или е прекрасна или е най-зверското изпитание, през което човек преминава.
Историята, литературата, музиката - всички те дават безброй примери за нестихващата и непримирима, безкрайна любов, която ни заобикаля навсякъде, чака ни зад всеки ъгъл. Най-баналната любовна история за Ромео и Жулиета най-малкото ни демонстрира как любовта, успяла или не, се опитва да просъществува дори в смъртта. Показва ни колко е силна дори по средата на огромна тръгедия изпълнена със безнадеждие.
Ами глухият Бетовен, толкова влюбен в музиката си, толкова завладян от нея, че остава с нея, дори когато знае, че не може да я чуе никога повече.
Ами забързаният човек, с който се разминахте онзи ден на светофара, по път към работа? Той бързаше да отиде при приятелката си, само да я види за 5 минути. А цветето в ръката му, видяхте ли?
Любовта е онази крайна точка, при която пристигаме, когато нищо друго не ни е останало, или когато вече имаме всичко. Тя е тази, която ни държи прави и ни пази да не паднем.
Или е тази, която ни бута с всичка сила към пропаст, от която почти няма излизане, и от която пак само тя може да ни извади.
Има една шепа хора по света, като мен (не, че се смятам за нещо уникално), чието величие се крие в това, че колкото повече ги бута и изправя Любовта, толкова повече те вярват в Нея, толкова повече се уповават на Нея. И Я търсят.
Падението на останалите се състои в това, че спират дори да Я вярват.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3
Архив